Старобългарски речник
поврѣщ 
поврѣщ -повръгѫ -повръжеш св 1. Хвърля, подметна нещо, подхвърля нѣстъ добро отѧт хлѣба ѧдомъ  поврѣщ псомъ М Мт 15.26 З, СК. Срв.Мк 7.27 М З повръгъ съребро въ цркве отде М Мт 27.5 З А СК ꙇ повръже трі десѧті съребрьнікъ. глѧ. съгрѣшхъ. прѣдавъ кръвь неповіннѫ К 5b 11 Срв. С415.7 ꙇ повръже ћ҃ съребрьнікъ. глѧ. съгрѣшіхъ. прѣдавъ кръвь неповінꙿнѫ К 5b 11 Срв. С414.20 дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт.  тѣлесѣ ю поврѣшт пꙿсомъ  ꙁвѣремъ С 14.5—6 Образно. орѫж прѣждьн҄е повръгъ. вѣрно же прмъ С 438.12 Изоставя, оставя, захвърля. ножь сво повръгъ сѣде С 38.4 повръже ѭ въ горѣ. на мѣстѣ деже лежаꙿше свꙙтꙑ С 218.6 2. Поваля, съборя, блъсна повръгъ і бѣсъ по срѣдѣ ꙁде ж него М Лк 4.35 З А повръже  бѣсъ.  сътрѧсе  М Лк 9.42 З, А, СК. Срв. С554.1 прѣстолъ его на ꙁемлі повръже СП 88.45 вьсꙙ въкѹпѣ прѣстоѧштꙙѧ тѹ поврьгошꙙ на ꙁемьѭ С 52.22—23 текъ блаженъ въ цръкъвште.  вьса капшта сътъръ повръже на ꙁем С 107.8 М З А СК СП К С Гр βάλλω ῥίπτω ῥήγνυμι καταρρήγνυμι ἀπορρίπτω προσρίπτω поврѣшт Нвб повръгам, повръгна остар НГер ЕтМл Срв повъргнат РРОДД