Старобългарски речник
поводата 
поводата -ꙗ м Вожд, водач не вьсхꙑттъ льстьць поводатаꙗ стінꙑ С 509.27 Изч С Гр ὁδηγός Нвб Срв поводник диал ОА НГер ЕтМл ДА