Старобългарски речник
повт 
повт -повѭ -повш св Повия, увия в пелени ꙇ род снъ сво пръвѣнецъ. ꙇ повтъ і М Лк 2.7 З СК обрѧщете младенецъ повтъ лежѧштъ въ ѣслехъ М Лк 2.12 Изч М З А СК Гр σπαργανόω повіт Нвб повия ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА