Старобългарски речник
повест 
повест -поведѫ -поведеш св 1. Поведа, отведа някого някъде ꙇ ѣко  повѣсѧ емъше смона ... ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ М Лк 23.26 З съ многоѭ нѹждеѭ поведошꙙ  С 37.2 тогда (п)ов(.)дѫтꙿ (вж. поведѫтꙿ, Гошев, Индекс, с. 111) сѧ же(го)м  бем Р V 3.18 2. Поведа, застана начело на някаква общност ѹкланѣѭштѩѩ же сѩ въ раꙁвраштенѣ поведетъ гь СП 124.5 повест сѧ Изч М З СП С Р Гр ἀπάγω Нвб поведа ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА