Старобългарски речник
повелѣт 
повелѣт -повелѭ -повелш св 1. Заповядам, наредя, разпоредя, повеля ѹꙁьрѣ же ссъ мьногꙑ народꙑ окръсть себе. повелѣ т на онъ полъ М Мт 8.18 З А СК повелѣ народѹ въꙁлешт на ꙁемл М Мт 15.35 З СК мос по жестокосръдью вашемѹ повелѣ вамъ. отъпѹстт женꙑ вашѧ. ꙇскон же не бꙑстъ тако М Мт 19.9 ЗI А СК платъ же повелѣ въдат тѣло сво М Мт 27.58 Срв.Йо 19.38 М З бже нашъ. повелѣвꙑ сѹхорѫкѹмѹ. въстат ... прꙁьр на раба твоего сего СЕ 40b 2 повелѣ тѹ сѫштаꙗ въ ровѣ каменмъ побт С 6.13 оте повел да вьстанетъ лаꙁарь С 309.18—19 нꙑнꙗ ѹбо то слꙑшавъше повелѣн же повелѣно вꙑ стъ о мьнѣ творт. то скорѣ творте С 259.24 Образно. повелѣ бѹрі  ста въ хладъ СП 106.29 повел съхрант свѣтъ мрака его СЕ 32b 10—11 2. Прич. мин. страд. като същ. a) повелѣно ср ед a) τὸ διατεταγμένον, τὸ κελευσϑέν, τὰ κελευόμενα Определеното, заповяданото, нареденото нтоже боле повелѣнааго вамъ творте М Лк 3.13 З А СК он же слꙑшавъше дошꙙ съ многомъ страхомъ сътворт повелѣно С 37.25—26 поꙿто въскорѣ не творте повелѣнааго вамъ С 74.8 то нѹдте мꙙ повелѣно отъ цѣсара сътворт С 178.3—4 b) b) повелѣнаꙗ ср мн τὰ διαταχϑέντα Заповядяното, дадените заповеди еда матъ хвалѫ рабѹ томѹ. ѣко сътвор повелѣнаа М Лк 17.9 З А СК 3. Разреша, позволя, дам съгласие за нещо г. повел м прѣжде т. ꙇ погрет отца моего М Мт 8.21 З, А, СК. Срв.Лк 9.59 М З А СК аще ꙁгонш нꙑ. повел намъ () т въ стадо свное М Мт 8.31 З, СК. Срв.Лк8.32 М З А СК г аште тꙑ ес. повел м прт къ тебѣ по водамъ М Мт14.28 З А СК Б дѫ по тебѣ г. древле же повел отърешт м сѧ. ꙇже сѫтъ въ домѹ моемь М Лк 9.61 З А СК М З А СК Б СП СЕ С Гр κελεύω ἐπιτρέπω προστάσσω ἐπιτάσσω διατάσσω ἀποστέλλω ἐντέλλομαι ἐπινεύω ἱκετεύω λέγω παρακαλέομαι προτάσσω προτρέπομαι ποιέω τάσσω ὑποτάσσω διαναπαύω συντάσσω παραγγέλλω γράφω Нвб повеля книж ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА