Старобългарски речник
повелѣнь 
повелѣнь -ꙗ ср 1. Повеля, повеление, заповед на върховна власт бꙑстъ же вь дьн тъ. ꙇꙁде повелѣне отъ кесарѣ авъгѹста. напсат вьсѫ ѹселенѫѭ М Лк 2.1 З СК есо рад ѹбо не жьреш по црьскѹ повелѣню С 20.24—25 не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат. лꙿма повелѣн непобѣдмꙑхъ цръ. ѹмаратъ тꙙ С 100.11 та н жърета. н повнѹта сꙙ црю повелѣню С 256.29 повелѣнꙗ цѣсарꙗ послѹшамъ.  ꙁаповѣд го сътвормъ С 260.2 ꙗже црькꙑ потомъ цѣсаремъ повелѣнмъ съꙁъдана бꙑстꙿ.  нарее сꙙ анастаса С 198.8 2. Заповед, нареждане според нечия воля, желание тъ же рабъ вѣдꙑ волѭ сна своего. ꙇ не ѹготовавъ. л не сътворь повелѣні его. бьенъ бѫдетъ много З Лк 12.47 схе. тебе трепещѭтъ бѣс. ꙇ повелѣнемь твомь. оходтъ вꙿсь недѫгъ СЕ 26b 16 ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его. въ ꙁабьдѣнънѫѭ молтвѫ СЕ 89а 24 ꙁлѣꙁошꙙ же ꙁвѣр вънъ црькъве повелѣнмъ правьднка С 229.15—16 покꙑновенмъ  повелѣнмъ отемъ. на ꙁем҄ьѭ съшедъ С 176.7—8 не бѣхъ л т реклъ вї поꙁъват. то како беꙁ мого повелѣнꙗ тр на десꙙте с поꙁъвалъ С 121.16 3. Духовно указание, напътствие ꙗко хранѣхѫ съвѣдѣніѣ его. і повелѣніѣ его ѣже дастъ імъ СП 98.7  поставі ѣковѹ повелѣнье. їлю въ ꙁавѣтъ вѣенъ СП 104.9—10 просвѣт же  ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇ повелѣнемъ твомъ жт СЕ 23b 23 М З СК Е СП СЕ К С ЗЛ Гр πρόσταγμα ἐπίταγμα κέλευσις κέλευσμα τὸ προσταχϑέν πρόσταξις κέλευμα ἐπιταγή ἀντιγραφή βούλημα γνώμη διάταξις δόγμα ἐπιστασία πρότασις κρῖμα ϑέλημα φιλοτιμία νεῦμα ἐπιτάσσω повелѣнье повелѣне повелѣн повелѣні Нвб повеление ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР