Старобългарски речник
повелѣньнъ
повелѣньнъ
-ꙑ
прил
същ
повелѣньнаꙗ
ср
мн
τὰ διαταχϑέντα
Заповяданото, дадените заповеди
еда матъ хвалѫ рабѹ томѹ. ꙗко створ повелѣньнаꙗ. не мьнѫ тако. вꙑ егда створте повелѣньнаꙗ вамъ
СК
Лк 17.9, 10
Изч
СК
Нвб
Срв
повелян, повелен
мин
страд
прич