Старобългарски речник
повелѣват 
повелѣват -повелѣваѭ -повелѣваш несв Повелявам, нареждам, заповядвам того л прѣдаешꙇ ... владѫштаго бѣсꙑ. повелѣваѭштаго мірѹ К 4b 34 же бꙑстъ мѫжь пророкъ ... сльнъ дѣлꙑ. повелѣвааше вѣтромъ.  ѹстѫпаахѫ С 476.15 повелѣват мѹ да слѹжтъ С 283.14—15 повелѣвааше народъ градъскꙑхъ прводті С 174.27 посъла же по вьсꙙ градꙑ  по вьсе ꙁем каꙁнь. повелѣваѧ вьꙁскат (в)ьсѣхъ капштъ С 220.15 по област повелѣваѧ (погр. вм. повелѣваѭ, Север., с. 468, бел. под линия) сьвꙙꙁьн҄емь. ꙁдѣте.  сѫштмъ вь тьмѣ просвѣтте сꙙ.  лежꙙштмъ вьстанѣте. тебе повелѣваѭ вьстан сьпꙙ С 468.21, 23 К С Гр ἐπιτρέπω διακελεύομαι ἐπιτάσσω κελεύω προστάσσω Нвб повелявам книж ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР РБЕ ДА