Старобългарски речник
повадт 
повадт -поваждѫ -повадш св Подсторя, подбудя някого към нещо поважденъ же бꙑвъ отъ отьца свого дꙗвола. пакостьнкъ ... не покорвъше сꙙ осѫжденомъ бꙑт на сьмрьть С 58.17 Изч С Гр ὑποβάλλω Нвб Срв [на]вадя, [на]важдам диал ОА ВА РБЕ ДА