Старобългарски речник
побѣдьнъ 
побѣдьнъ -ꙑ прил 1. Побѐден, който се отнася до победа, победоносен не домꙑшлѣахѫ же сѧ крста. побѣдънꙑѩ К 11а 14 вьнде господь к н҄мъ. побѣдно орѫжь крьста дръжꙙ С 468.12—13 2. Като същ. побѣдьнаꙗ ср мн τὰ ἐπινίκια Трофеи, знаци на победата обрат сꙙ отътѫдѹ прносꙙ намъ побѣдьнаꙗ.  плѣнъ многъ  раꙁленъ С 56.11 побѣдьнаꙗ пѣснь ἐπινίκιος ὕμνος Песен на серафимите, с която се възпява Бог Саваот, според виденията на пророк Исая [Ис 6.3]. Песента се използва и в православната литургия  съмѣшаѧ сꙙ скаѫ сь дѣтьм. побѣдънѫѭ пѣсн҄ь сь н҄м ѹтврꙿждаѧ владꙑцѣ. ѡсанна въ вꙑшьнхъ С 332.25 дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ ... же побѣдьнѫѭ пѣснь.  ново съложен мрѹ. пѣтю С 319.6—7 К С Гр [τῆς] νίκης νικητικός ἐπινίκιος побѣдънъ побѣднъ Нвб побѐден ОА ВА АК ЕтМл БТР АР