Старобългарски речник
побѣдьнкъ
побѣдьнкъ
-а
м
1. Победител, победоносец [образно]
кьде бо подоба одолѣнꙗ коньцѹ. раꙁвѣ на побѣдьнцѣ коньават сꙙ. побѣднкъ бо кръстъ. дноѭ ѹбо подрѫженъ. прсно же бѣсꙑ прогонꙙ
С
427.29—30, 30
2. Прозвище на имп. Теодосий I Велики [379—395 г.]
цѣсар҄ь еѡдос. побѣднкъ самодръжецъ
С
199.20
Изч
С
Гр
νικητής
τρόπαιον
побѣднкъ
Нвб
победник
остар
ОА
ВА
РРОДД