Старобългарски речник
побѣдотворьць 
побѣдотворьць -а м Победител, победоносец  вꙿс сѫтъ въкѹпѣ ... готова помошть крьстьꙗномъ. съборъ мѫенкъ. вон побѣдотворц лкъ славословꙙштхъ С 95.10 Изч С Гр τροπαιοφόρος побѣдотворць Нвб Срв победа