Старобългарски речник
побѣдт 
побѣдт -побѣждѫ -побѣдш св 1. Победя, надвия неприятел о двдѣ же  ѡ самѹл()  о дрѹгꙑхъ пррⷪ҇цахъ ... вѣроѫ побѣдшѧ црствѣ Е 8а 3 постомь  бьдѣнемь. побѣдт врага СЕ 84а 25 побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ С 78.23—24 потⷭомь  млⷪенемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк ТФ А 8 2. Победя, установя надмощие, власт над нещо нъ дръꙁате аꙁъ побѣдхъ мра М Йо 16. 33 З А СК побѣдлъ ес вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 29а 24 3. Принудя, накарам някого да направи нещо да лма побѣжден бꙑхомъ.  десно намъ дашꙙ отроц прꙙштен С 321.7 4. Прен. Преодолея, надвия нещо даждъ мѹ побѣдт вьса ѹмꙑшл҄енꙗ. ꙗже твортъ на н҄ь С 226. 6 ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ. а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ С 238. 29 5. Прич. мин. деят. като същ. побѣждьше м мн Победители; тези, които са удържали победа се бо въ отшь прѣстотъ хъ. вѣнцѧ даѩ врага побѣждьшмъ СЕ 84b 4—5 6. Прич. мин. страд. като прил. не побѣжденъ ἀνάλωτος Непобедим, който не може да бъде победен ѣко да бѫдетъ т страшенъ сѫпостатомъ. не побѣжденъ браньм. всеѩ сласт.  плътьнꙑѩ похот СЕ 99а 16— 17 7. Прич. мин. страд. като същ. a) побѣжденꙑѩ ж мн a) αἱ νικηϑεῖσαι Изкушените, прелъстените хора прен лма же ѹбо немоштьнѣ сѫпротвьнкъ. толма же  бес простꙑн҄ꙙ побѣжденꙑѧ С 371.30 b) побѣжденꙑ м ед ὁ πολεμηϑείς Победеният, низвергнатият човешки род в лицето на прародителите Адам и Ева и тяхното потомство дрѣво жвотъно. пламеньнꙑмъ орѫжмъ хранмо стъ. двьр мѣста пщьнааго ꙁатворшꙙ сꙙ. млꙋѭ побѣжденааго С 247.24 М З А СК Е СП СЕ ТФ К С Гр νικάω πολεμέω τρέπω προτρέπω τροπόομαι τρέπομαι καταγωνίζομαι ἡσσάομαι τροπαιοῦχος Нвб победя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА