Старобългарски речник
побѣдтел҄ь 
побѣдтел҄ь -ꙗ м 1. Победител, герой, завоевател ов же ꙗко богѹ  цѣсарѹ.  побѣдтелю прѣстоꙗхѫ С 467.25—26 2. За Исус Христос — победител над смъртта и над всяка болест и страдание (..)бѣдтелю (побѣдтель, Мирчев, Кодов, бел. в Индекса, с. 245) Е 12б 14 побѣдтель естъ на всѣкѫ непрѣꙁнь нощьнѫѭ. побѣдтель естъ на вꙿсѣкѫ болѣꙁнь нощьнѫѭ. побѣдтель естъ на вꙿсѧ твоѩ  тѧ самѫ СЕ 48b 8, 10, 12 нь се побѣдтелꙗ нага пргвождена навꙑсое вьсѣмъ покаꙁовааше С 489.23 Изч Е СЕ С Гр νικηφόρος νικητής Нвб победител ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА