Старобългарски речник
поболѣт 
поболѣт -поболѭ -поболш св Изпитам състрадание към някого, съжаля се над някого  о братѣ поболѣвъ. въстав   ѹтѣшааше С 291. 21 Изч С Гр συμπαϑέω Нвб поболя [се] диал ДА Срв поболея [се] ’разболея [се]’ ОА ВА НТ НГер БТР