Старобългарски речник
плюнѫт 
плюнѫт -плюнѫ -плюнеш св Плюна плюнѫвъ коснѫ і въ ѧꙁꙑкъ СК Мк 7.33 Заплюя [като израз на презрение]. плюнѫвъше на нь. прѩсѧ тръсть.  бѣахѫ  по главѣ А Мт 27.30 Изч А СК Гр πτύω ἐμπτύω Нвб плюна ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР плюйна диал Дюв НГер ЕтМл плювна диал НТ Дюв ЕтМл