Старобългарски речник
плѣнꙗт 
плѣнꙗт -плѣнꙗѭ -плѣнꙗш несв Завземам, завладявам, ограбвам, опустошавам аламѹндарь сскъ ... де на аравѭ  на палестнъ съ многоѭ ꙗростѭ на гръкꙑ въсѫдѹ плѣнꙗѧ.  несьвѣдам помл҄ꙙ плѣннкꙑ С 291.29 събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ рак҄ѭ С 191.19 Изч С Гр λεηλατέω ληίζομαι Нвб Срв пленя, пленявам ’вземам пленници’ ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Пленимир м ЛИ СтИл,РЛФИ Пленимир МИ СНМБ