Старобългарски речник
плѣнъ 
плѣнъ -а м 1. Плен, попадане в ръцете на врага егоже ес ꙇꙁбавлъ отъ плѣна врагъ бже СЕ 23а 22 вꙿсѧ ꙇже ... въ напаст сѫтъ. л вь плѣнѣ ... да ꙁбавш ѩ СЕ 79b 14 Образно. прѣдастъ въ плѣнъ крѣпость іхъ СП 77.61 Събир.Пленници. въꙁіде на вꙑсотѫ плѣнілъ есі плѣнъ СП 67.19 егда въꙁврат гь плѣнъ сонь СП 125.1 егда въꙁвраттъ гь плѣнъ людеі своіхъ. въꙁдрадѹетъ сѩ іѣковъ СП 13.7 въвратілъ есі плѣнъ ѣковль СП 84.2 2. Плячка, похитеното, заграбеното вь ꙁълоб сѫштꙙѧ ꙁмѧ. плѣнъ раꙁграбтъ С 329.6 въ ко рѫцѣ вь н҄еже вьсхꙑт ꙁаложено мѣнье ... въ ко прѧ ноѧꙁꙑꙿнка плѣнъ С 512.6 СП СЕ С Гр αἰχμαλωσία τὰ λαφυρα τὰ σκῦλα οἱ δέσμιοι Нвб плен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА