Старобългарски речник
плѣвьнъ 
плѣвьнъ -ꙑ прил Който е от плява кꙑ кѹпъ бол҄ї стъ плѣвьнꙑ л л пꙿшеньнꙑ С 127.23 Изч С Гр τοῦ ἀχύρου Нвб плевен диал ОА ЕтМл ДА Срв Плевен МИ СНМБ