Старобългарски речник
плѣвелъ 
плѣвелъ -а м Плевел, бурен ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ сѣвъшѹ добро сѣмѧ ... съпѧщемъ же лвкомъ. прде врагъ его.  вѣсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ М Мт 13.25 З А У егда же проꙁѧбе трѣва  плодъ сътвор. тъгда ав сѧ  плѣвелъ М Мт 13.26 З А У г. не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъ кѹдѫ ѹбо матъ плѣвелъ М Мт 13.27 З А У еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете кѹпъно съ нмь  пшенцѫ М Мт 13.29 З А У съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ. ѣко съжешт ѩ. а пшенцѫ съберѣте вь жтьнцѫ М Мт 13.30 З А У съкаж намъ пртъѫ. плѣвелъ селънꙑхъ М Мт 13.36 З А У а плѣвелъ сѫтъ снве непрѣꙁнн М Мт 13.38 З А У ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ М Мт 13.40 З А У врагъ естъ вьсѣ авꙑ плѣвелъ дѣволъ З Мт 13.39 плѣвелъ нѫдте сѧ пшенца мьнмъ бꙑт Х IIАа 13 Изч М З А У Х Гр ζιζάνιον τὰ ζιζάνια Нвб плевел ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА