Старобългарски речник
пльꙁъкъ
пльꙁъкъ
-ꙑ
прил
1. Плъзгав, хлъзгав
бѫд пѫть іхъ тъма і плъꙁокъ
СП
34.6
2.
Прен. Неустойчив, несигурен
пльꙁъкъ нашъ ѹмъ. вратка наша мꙑслъ
С
410.4
Изч
СП
С
Гр
ὀλίσϑημα
εὐόλιστος
плъꙁокъ
Нвб
Срв
плъзгав
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
плъзек
’охлюв’
м
ЕтМл
