Старобългарски речник
пльват
пльват
-плюѭ
-плюш
несв
Плюя
въстаꙗше напрасно бѣсꙿ. гръдомъ окомъ вьꙁраѧ на раба бжꙗ. дъмꙑ на лце го. плюѧ на н҄ь. нанаѧ рѫкама свома хватат го
С
554.9
Заплювам някого като израз на презрение.
наѧсѧ едн пльват на нь. ꙇ пркрꙑват лце его мѫт
М
Мк 14.65
З
вон ... бѣхѫ тръстьѭ по главѣ. пльваахѫ на нь
М
Мк 15.19
З
А
СК
ждове на лце господьн҄е пл҄ьваахѫ
С
481.18
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
ἐμπτύω
Нвб
плювам
диал
ВА
АК
НТ
Дюв
ЕтМл
ДА
плюя
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР