Старобългарски речник
пльвань 
пльвань -ꙗ ср Заплюване [като израз на презрение] не отъврат лца свого отъ стѹда пльваньꙗ С 481.5 ꙿто бо вдш цѣсарьско ѡ раꙁбоне. ꙁаѹшан л пльван С 437.23 Изч С Гр ἔμπτυσμα пльван Нвб Срв плюване, плюене ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР