Старобългарски речник
плътоꙗдвъ 
плътоꙗдвъ -ꙑ прил Хищен, стръвен, плътояден [образно] бѣсънꙑ пьсе. кръвопвꙑ ꙁмю. плътоꙗдвꙑ меѹ С 115.28 Изч С Калка от гр σαρκοφάγος Нвб Срв плътояден книж остар ОА ВА ЕтМл БТР АР