Старобългарски речник
плътолюбвъ 
плътолюбвъ -ꙑ прил Който се отдава на плътски страсти, сластолюбив ꙗкоже нѣкъгда нѣкто сак менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ С 276.10—11 Изч С Калка от гр φιλόσαρκος пльтолюбвъ Нвб Срв плът