Старобългарски речник
плънь 
плънь -ꙗ ср Поток, водно течение дне҇ⷭ҇ ꙇеръданъскаа плъньѣ. въ цѣленѣ комъ прносѧтъ сѧ СЕ 2b 1 Изч СЕ Гр νᾶμα Нвб Срв пълноводен прил