Старобългарски речник
плъкъ 
плъкъ -а м Войска, воинство, полк ѣште ѹплъітъ сѩ на мѩ плъкъ не ѹбоітъ сѩ сръдьце мое СП 26.3 Срв. С17.28 моленемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк ТФ А 8 събъравъше плъкꙑ своѧ ... плѣнꙗахѫ рак҄ѭ С 191.17 тъ шедъ на походѫ ... ѹꙁьрѣ ꙁдалее плъкъ велкъ народа грꙙдѫштъ С 146.10 ѹстрашатъ ратьньскъ плъкъ С 105.15 СП ТФ С Гр παρεμβολή φάλαγξ παράταξις σύστημα στῖφος плькъ Нвб плък остар ВА ЕтМл РРОДД