Старобългарски речник

плѹща

плѹща -ь ср само мн Бели дробове; вътрешности ꙗко не тъьѭ богꙑ прѣобдѣлъ с. нъ  црѣ похѹл. ꙁане сътворѫ т. да жвѹ т сѫштѹ ꙁвѣрьм плѹшта т ꙁвлѣена бѫдѫтъ С 165.10 Изч С плѹшта Нвб Ø