Старобългарски речник
плодьнъ
плодьнъ
-ꙑ
прил
1. Плоден, плодовит, плодороден
вдѣвъ н҄вѫ добрѫ плодънѫ
С
40.26
словомъ съхнѫт смокв ... можааше словомъ плодънѫ сътворт
С
345.24
2.
Прен. Способен да се умножава, да нараства
да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане ... ꙇ дрѹга вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ
СЕ
91b 20
ѡ ꙁавст творꙙ сьмрьт велм плодънꙑ
С
399.14
Изч
СЕ
С
Гр
εὔκαρπος
εὔφορος
[τὰ] εἴδη
плодънъ
Нвб
плоден
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА