Старобългарски речник
плодт сѧ 
плодт сѧ -плождѫ сѧ -плодш сѧ несв Давам плод, плодя се а с сѫтъ сѣан на добрѣ ꙁем. ꙇже слъшѧтъ слово  премлѭтъ е. ꙇ плодѧтъ сѧ М Мк 4.20 З о себѣ бо ꙁемлѣ плодтъ сѧ М Мк 4.28 Изч М З Гр καρποφορέω Нвб плодя се ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА