Старобългарски речник
плщь 
плщь -а м 1. Шум, грохот, врява правъднꙑ же ѹѹвъ плштъ бѣгаѭштхъ. пꙑтааше кꙑ ꙁвѣтъ сьмꙙтеньꙗ того С 566.1 съшъдъ ѹбо вждѫ. аште по плштѹ хъ прходꙙштѹѹмѹ къ мьнѣ съконъаваѭтъ сꙙ С 305.1 Срв. С305.6—7,13 С306.5 2. Ропот, недоволство дн же сѫпротвꙙтъ сꙙ ждове ...  плштемъ хотꙙште стнѫ посѣнт С 433.26—27 не даждъ глаголат мꙋ да не вьлѣꙁѫтъ на поꙁоршт. плштъ  въꙁскан о немъ бѫдетъ С 131.2 нколже ... рее ьто. л лцемъ съмꙙтъ сꙙ о плшт же о н҄емꙿ С 557.19 3. Прен. Размирица, смут мъного бꙑвꙑшѹ плштѹ  мꙙтежѹ С 209.25 Шумна, протестираща тълпа. сѫшт же блꙁъ цѣсара. бꙗхѫ  да отъстѫптъ.  не можаахѫ отътръгнѫт го. бꙑстъ же отъ того плштъ.  сътекошꙙ сꙙ м(но)ꙁ С 193.4 Изч С Гр κραυγή ϑόρυβος συνδρομή плштъ Нвб Ø