Старобългарски речник
пленца 
пленца -ѧ ж 1. Сплетена коса, плитка млѹ пленцꙙ ѧже бѣ самъ сътворлъ на лѣпотѫ мо главѣ С 392.6 гда влас женьст ногтꙑ ꙁꙙбом бѣахѫ ...  ꙗже бѣ лѣпо крꙑт пленцꙙ. тѣм ѹбт ѹбоцъ  достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате С 397.29—30 2. Брънка, халка [от верига] [образно] каꙗ бо томь братꙗ. ꙗже отъ двою на десꙙте пленцѹ. дꙿнѫ отъ себе стръгнѫшꙙ С 364.23—24 пленцꙙ нашхъ грѣховъ раꙁдрѣшвъ С 493.25 твоѧ пленцꙙ сѫтъ ꙁавст С 400.15 Изч С Гр ἐπιβ᾿άτης ἅλυσις σειρά πλόκαμος Нвб пленица диал НГер ДА пленик м пленци диал ДА