Старобългарски речник
племеньнъ 
племеньнъ -ꙑ прил Племенен, който се отнася до племе, родов не помꙙнѫ ... н роботьнꙑѧ страст. н племенънꙑѧ ꙁавст С 367.18—19 Изч С Гр τῦφος племенънъ Нвб племенен ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ АР