Старобългарски речник
плаь 
плаь -а м Плач; проливане на сълзи, придружено с ридание; плачене тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 8.12 З, А, СК.Срв. Мт 13.42 М, З, А, У;Мт 25.30 М, З, А, СК;С 378.4 ѡбратілъ есі плаъ моі въ радостъ мнѣ СП 29.12 ѹслꙑша гь гласъ плаа моего СП 6.9 бес плаа бо невъꙁможъно естъ покаат сѧ СЕ 70а 2 онъ же ѹслꙑшавъ гласа плаѹ въско къ двьремъ С 44.4 колѣнѣ прѣклонвъ сповѣдааше сꙙ богов. бѧ беꙁ млост въ своѧ прьс.  съ плаемъ ... глаголааше С 528.1 М З А СК Б У СП СЕ С Гр κλαυϑμός ϑρῆνος ὀδυρμός κλαυϑμυρισμός κοπετός πένϑος ὀλολυγμός οἰμωγή плаъ Нвб плач ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА