Старобългарски речник
плаевьнъ 
плаевьнъ -ꙑ прил ѫдоль плаевьнаꙗ κοιλὰς τοῦ κλαυϑμῶνος Долина на плача, на скръбта въ ѫдоль плаевьнѫѭ въ мѣсто еже положꙇ СП 83.7 Изч СП Нвб плачевен ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР РБЕ АР