Старобългарски речник
пладьнь 
пладьнь -ꙗ ср Юг, една от посоките на света давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ сломъ пꙙтъ сьтъ. с н҄мже пршъдъ археппъ въ херсоньскъ градъ. въ пладьнь промꙑсломъ бжмъ. хотꙙштмъ ловѣьскꙑ родъ сьпаст С 539.30 Изч С Нвб пладне ’юг’ диал НТ НГер ДА