Старобългарски речник
пꙗнъ 
пꙗнъ -ꙑ прил Пиян, който е пил алкохол въꙁмѩсѩ сѩ і вьсколѣбашѩ сѩ ѣко пѣн.  вьсѣ мѫдрость іхъ поглꙑштена бꙑстъ СП 106.27 Като същ. пꙗнꙑ м ед [ὁ] μεϑύων Пиян човек, пияният ꙁѣло пае о прьвѣ прть. оньде бо бѭштааго  пꙗнааго  господьско трошꙙштааго  погѹбьꙗѭштааго мѫтъ С 370.22—23 Изч СП С Гр ὁ μεϑύων пѣнъ Нвб пиян ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА РБЕ