Старобългарски речник
пꙗнца 
пꙗнца -ѧ м Пияница; човек, който пие алкохол аште же реетъ ꙁълꙑ рабъ въ сръдц своемь. кьснтъ мо гнъ прт. ꙇ наьнетъ бт клеврѣтꙑ своѩ. ѣст же  пт съ пѣнцам М Мт 24.49 ЗI А СК прведе ка къ правьдꙿнѹѹмѹ. же въꙁьрѣвъ на н҄ь  съглꙙдавꙑ  рее къ попѹ. с не можетъ цѣлѣт. блѫднкъ бо стъ  пꙗнца С 564.16 Изч М З А СК С Гр ὁ μεϑύων пѣнца Нвб пияница ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв пиянец м диал АК НТ Дюв НГер ДА Пиянец МИ Пиянечко МИ ЙЗах,Кюст.кр