Старобългарски речник
пть
пть -ꙗ ср Питие, течност, напитка попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣхⷶъ СП 101.10 помлѹ моѭ дьштерь. ꙗко лютѣ отъ неістааго бѣса мѫма стъ. се бо два десꙙт стъ дн. нѣ въкѹсла н ꙗта н птꙗ С 520.1 многашд же вьсѫ альбѫ ҃м дн. любьꙁно беꙁъ ꙗд  птꙗ прѣбꙑвааста.  въ толцѣ ѹдрѫен тѣла  скѫдост ꙁдрꙙдънꙑхъ С 547.26 Образно. по малѹ ведꙑ ѧ.  божьствънꙑм напаꙗѧ пт. плодоносъствоват подобьно ꙁьванꙗ. сьсѫждааше С 280.3 Изч СП С Гр πομα νᾶμα ποτόν пт пітье Нвб питие ОА ВА НТ Дюв НГер БТР АР