Старобългарски речник
птомъ 
птомъ -ꙑ прич прил Охранен, отгледан егда же снъ тво сь. ꙇꙁѣдꙑ твое мѣне. съ любодѣцам прде. ꙁакла емѹ телецъ птомꙑ М Лк 15.30 З А кръвьѭ птомъ αἱμοβόρος Хранещ се с кръв ѡ съборе дꙗволомъ на хрстоса събъранꙑ. ѡ сьвѣте ꙁълоб спльн҄енъ. ѡ съборе влъкъ пае кръвѭ птомомъ. некл ловѣкомъ богоносьцемъ С 385.27—28 Изч М З А С Гр σιτευτός Нвб питом остар ВА БТР Срв питомен, [о]питом[ен], питом[ец]