Старобългарски речник

пт

пт -пѭ -пш несв 1. Пия, поемам течност ѣко бо бѣхѫ въ дьн прѣжде потопа. ѣдѫще  пьѭште. женѧще сѧ  посагаѭште. до негоже дьне вьнде ное вь ковьегъ М Мт 24.38 З, А, СК.Срв. Лк 17.27 М З дашѧ емѹ оцътъ пт съ ꙁлъьѭ съмѣшънъ. ꙇ въкѹшъ не хотѣше пт М Мт 27.34 СК. Срв.Мк 15.23 М, З, А, СК;СЕ 50а 14 глѭ же вамъ. ѣко не мамъ пт юже отъ сего плода лоꙁънааго. до того дьне егда пьѭ съ вам новъ въ цсрств отца моего М Мт 26.29 З, А, СК.Срв. Лк 22.18 М, З;Мк 14.15 М З добро не ѣст мѧⷭ҇. н пт вна (н) ѡ н(е)мже прѣтꙑкаетъ сѧ. братъ тво.  съблажнѣетъ сѧ л ꙁнемагаетъ Е 4а 12  по амⷩ҇ вьꙁлⷮ҇ѣе врьхѹ прѣлваемааго вна ... прметъ отъ него пръвѣе ерѣ.  петъ прѣдъ вꙿсѣм СЕ 20а 23 ананѩ егоже пркѹ ведомѹ. доде въ дамаскъ. третье день. не пѩ н ѣдꙑ СЕ 34а 23 отъ ѹптꙗ не могѫтъ т въ домꙑ своѧ. пон҄еже много сѫтъ пл въсладвъше с вномъ С 267.13 не мамъ сьлѣст. съ камене сего. н мамъ ꙗст н пт доньдеже ѹмърѫ. аште мене не ѹслꙑш С 173.7  пшꙙ народ.  насꙑтшꙙ сꙙ водъ  прославшꙙ ба. дателꙗ вьсѣхъ благꙑхъ С 568.19 Образно. да ѹвѣдꙙтъ. ꙗко тъ стъ дѹховьнꙑ  жвъ камꙑкꙿ. пꙗхѫ бо рее отъ дѹховьнааго послѣдѹѭшта камꙑка. камꙑкъ же бѣ хъ С 485.17 2. Прич. сег. деят. като същ. пѭще, пѭще м мн οἱ πίνοντες, οἱ ἀρυόμενοι Тези, които пият; пиещите моⷧ҇ наⷣ҇ болемь пⷿ҇щемь многѫ водѫ СЕ 29b 10 моⷧ҇ наⷣ҇ болеⷨ҇ пⷿ҇щеⷨ҇ квасъ СЕ 42b 13 тꙑ влко клюбе. ѡст водѫ сѭ ... да бѫдетъ на веселе  съдраве. въкѹшаѭщмъ  пѭщмъ отъ неѩ СЕ 21а 9 блгв вно се. ꙇ сътвор е во вꙿсѣко благорастворене. пѭщмъ СЕ 14b 5 ꙗдѫштемъ бо мъ рее  пѭштемъ въꙁьмъ хлѣбъ прѣлом  рее. се стъ пльть моꙗ ꙁа вꙑ прѣламама С 419.14 М З А СК Е СП СЕ С Гр πίνω συμπίνω Нвб пия ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА