Старобългарски речник
пстк҄ꙗ 
пстк҄ꙗ -ѩ ж муро] нарда псткѩ, хрꙁма нардьна псткѩ μύρον νάρδου πιστικῆς Миро — ароматично вещество, добивано от корените на тревистото растение нард въ домѹ смона прокаженааго. вьꙁлежѧштю емѹ прде жена. ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ. наръдънꙑ псткѩ драгꙑ. ꙇ съкрѹшъш алавастръ въꙁлѣ емѹ на главѫ М Мк 14.3 З марѣ же премъш лтрѫ хрꙁмꙑ. нарда псткѩ мъногоцѣнънꙑ. помаꙁа ноѕѣ свѣ М Йо 12.3 Изч М З А СК От гр πιστικός Нвб Ø