Старобългарски речник
псмѧ 
псмѧ -псмене ср 1. Буква, графичен знак не мнте ѣко прдъ раꙁгортъ ꙁакона л пророкъ. не прдъ раꙁгортъ нъ ꙇсплънтъ. амнꙿ. амнꙿ. глѭ вамъ. доꙇдеже прѣꙇдетъ нбо ꙇ ꙁемл҄ѣ. псмѧ едно. л една ръта не прѣꙇдетъ отъ ꙁакона. доꙇдеже всѣ бѫдѫтъ З Мт 5.18А Само мн.Писменост, грамотност. слꙑш ѹбо то т о семь мѫж.  о дѣвц то т пророкъ рее. дадꙙтъ сꙙ рее. ꙁапеатьлѣнꙑѧ кн҄гꙑ. мѫжѹ вѣдѫштѹ псмена С 246.9 2. Нещо написано, текст фарсе се глагол҄ѫште къ платѹ. ставьꙗхѫ го псат стнꙑ псмена. онъ к н҄мъ глаголааше же псахъ псахъ С 404.7 наьнъ же отъ мосеа. дрѹга бжꙗго връха пророкъ. прьвѹѹмѹ нарьтавьшѹ псмꙙ. спрьва сътворлъ бъ небо  ꙁемьѭ. ѹааше хъ мос С 478.6—7 не пш цръ ждовьскъ. пото не пш. то вꙑ врѣдъ творꙙтъ пменаꙗ. кого вꙑ мѣнꙗ л пртꙙжанꙗ лхѹтъ стньно псмꙙ С 404.5 Изч З А С Гр ἰῶτα γράμματα γραφή Нвб Срв писмена остар ОА ВА БТР АР РБЕ