Старобългарски речник
псменьнъ 
псменьнъ -ꙑ прил псменьно слово τὸ τῆς γραφῆς λόγιον Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет] благꙑ  млосрьдꙑ бъ. же вꙿса боѧштмъ сꙙ го. обло  ѹдобь подаѧ. дѣломь псменьно слово съврьшаѧ. же глетъ ште т глѫштѹ се пршьлъ смъ. дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ С 530.26 повѣсть псменьнаꙗ ἡ ἱστορία τοῦ γράμματος Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет] бѣдно бо раꙁѹмѣт. въ повѣст псменьнѣ лежꙙ ѹмъ. вь велцѣ глѫбнѣ мѣѧ. съкръвенꙿ танааго сьꙗнꙗ С 345.19 Изч С Вж. при псменъ Нвб