Старобългарски речник
пскат 
пскат -пскаѭ -пскаш несв Свиря на свирка, пищялка подобьн сѫтъ отроштемъ сѣдѧштемъ на тръжштхъ. ꙇ прглашаѭштемъ дрѹгъ дрѹга. ꙇ глаголѭштемъ. пскахомъ вамъ  не плѧсасте. рꙑдахомъ вамъ  не плакасте сѧ М Лк 7.32 Срв.Мт 11.17 М Изч М Гр αὐλέω Нвб пискам ’издавам писък’ ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Писков ФИ ХХ,ЛИМР