Старобългарски речник
псдонъ 
псдонъ -а м ЛИ Посейдон — в старогръцката митология един от главните олимпийски богове, владетел на моретата и водите, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес [Аид]. В римската митология отъждествяван с Нептун прстѫп къ асклпю  тъ тꙙ стѣлтъ. ѹбо сꙙ вельства богъ  велкааго аполона добьꙗго.  ераклꙗ. же вьсѣхъ цръ.  дꙗ тръвельствънааго. ареа. псдона С 115.9 Изч С Гр Ποσειδῶν