Старобългарски речник
поннъ 
поннъ прил притеж ЛИ Пиониев, който е в някакви отношения с Пионий сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго отъ вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 134.1 Изч С Гр ὁ περὶ τὸν Πιόνιον піѡнїнъ