Старобългарски речник
пнак҄да 
пнак҄да -ꙑ ж Гладка дъсчица за писане, пинакида не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш.  въпсашꙙ вь пнакдꙑ рѹмъскꙑ. піѡн сповѣдавꙑ сꙙ самъ крьстꙗнъ жвѹ ꙁгорѣт повелѣхомъ С 140.22 Изч С От гр πινακίς, ίδος Нвб панакида остар ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ РРОДД