Старобългарски речник
пвьца 
пвьца -ѧ м Пияница прде бо ꙇоанъ. н пѩ н ѣдꙑ.  глѭт бѣсъ ꙇматъ. прде снъ скꙑ ѣдꙑ ꙇ пѩ. ꙇ гл҄ѭтъ се къ ѣдьца ꙇ пвьца. мъꙁдоꙇмьцъ. дрѹгъ. ꙇ грѣшьнкомъ З Мт 11.19 Изч З Гр οἰνοπότης Нвб Срв пивец ’питие’ диал ДА РБЕ