Старобългарски речник
пещьнъ 
пещьнъ -ꙑ прил пещьнꙑ огн҄ь κάμινος πυρός Огнена пещ господ їс хсе ꙁбаввꙑ данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбаввꙑ тр отрокꙑ отъ пештьнааго огн҄ С 226.3 Изч С пештьнъ Нвб пещен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл АР